Теб обичам слънчице

Ноща е като блудна кучка крачеща по булеварда
разбира се, дори и тези думи някъде са вече казани,
и ако търсим нещо все първично а е всичко май предвкусвано в глада си,
и ако вземем няколко живота в скороста и всъщност, винаги все тая е.
Но казват, в миг копнееш да дариш душата си,
а аз си мисля любовта е винаги до смърт отчаяна от бедност,
и ако имах хоризонти, ако и със теб не ме болеше толкова
едва ли щях да преполвявам нощите, надоло и нагоре с лудоста си.
Ноща понятно редактирана със всички сънища и изгреви нахалост,
логична като собствения хаос на живота ни обърната наопаки,
и няма да откриеш колко от носталгията те прилепва търсейки нагоре,
от тези толкова "намразени" отвътре спомени от бъдеще почти предвкусвани.
А аз навиквам да се виждам в огледало изкривено и безформено,
и думите отново сякаш се завръщат в тишината все по-мръсни,
а в мен е толкова студено тръпнеш като лист преди изгаряне от жажда,
и все си мисля че обичан съм, но спя отново сам, превил гръбнака си отвътре.
Какво да кажа, аз не мога да намразя дълго глупоста на другия,
и ще остана някъде на прага без да казвам нито дума, пак сънувайки,
останал с всичките въпроси никога не търсени а винаги цитирани,
и все така без някой да ми каже във очите, теб обичам слънчице.