Преди да дойдат дъждовете

Това не е игра,
аз мога да те нося
даже да забравя в мен живота,
не е игра с която искам
да вървиш във крачка
с музиката само правилно,
не те деля на съществуване и
на загубване, не те поставям
в розово небе и синя пръст,
защото разбираш ли,
аз имам теб повече с копнежа
повече със раната че имаме значение
една достатъчност за всичко
и за всичко, чуваш ли поляните
и птиците, и тези бягащи дървета
с вятъра, аз повече мълча до теб,
защото думите били са тежки
и после имам само дълги нощи.
Как искам да ме хванеш и
да ме разстърсиш, с цялата си сила
гола, обуздавайки сезоните в умора
от промени и смяна на периоди.
Аз искам да остана някъде
преди и дъждовете да чертаят от
сивата романтика, да бягаме
смеещи се повече деца изгубени
по пясъка, аз искам, искам
да очаквам всяка сутрин с тебе.
И не задавай повече въпроса
за какво, кога ще свърши всичко,
не ме доказвай и не ме разбирай,
просто повече повтаряй липсваш ми,
повече притискай пръстите ми,
до гърдите си, и тази буря
в мен ще се успокои набързо
но не това е онова с което имаме,
колко близо можеш да стигнеш,
колко искаш да ме родиш в сърцето си.