Ако можехме да кажем какво е доброта
какво е обич и какво е просто нужда,
ако можехме да дефинираме ранимото в душата си,
ако успявахме да закрещим когато се загубваме сред другите.
Ако света желаеше да оправдае смисъла,
и нямаше и болни, и ранени, и обречени,
ако се срещахме по улиците не като различия
ако не си дължахме нищо, и от нищо не зависехме.
Ако любовта създаваше не двойни острови,
ако не я разказвахме от дъното на бедността със думи,
ако летежите не бяха само краткотрайни слепи пориви,
до следващата нужда от по-истинска надежда.
Ако оставахме преди да се напуснем,
ако говорехме преди да замълчим разбирайки,
ако оставяхме вратите си отворени във себе си,
ако имаше какво да ми разкажеш преди заспиване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар