Душата ме боли, душата ме боли,
поредната ми есен по средата на лятото,
какво не достигнах, какво все пропуснах
душата ме боли с години бягащи от мене сякаш.
Дали те надживях, дали не те дочаках
дали познавах вечно криво мислите в сърцето си,
душата ме боли, по тъпо от умиране
аз искам да забравя чувствата,
аз искам да не помня нищо в себе си.
Душата ме боли като гора
в която огъня е взел живота гълтайки,
душата ме боли така
като жената оставила детето си отвънка,
душата ме боли като пръста
не виждала дъжда от три години,
о боже има ли във мен такъв живот,
за който няма да потрябва да надмогвам дните.
Душата ме боли за тези в мен
които казваха че нямам нищо,
душата ме боли за всички спомени
които толкова не искам да остават в мен дописвани,
душата ме боли с лице на шут,
по грозно от смеха намразил болното,
душата ми е стон от тишина, която мразя
със избраната във мене надживяна обич.
А всъщност толкова е тихо, толкова ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар