Аз знам къде прибират се привечер да нощуват птиците,
във гребена на морските вълни, и силуета на луната,
аз знам къде заспива по красив света, и по вълшебен залеза на слънцето
с отворени очи да вдишва от земята шепот на дърветата и на вятъра.
Аз знам това докосване на тънкия воал на хладината
и там отгоре цялата магия дето се събира необятна в разливи
и смисъла на всичко в нас, тази толкова човешка топлина в душата
която ме притегля винаги и винаги към тебе да се връщам да погаля с пръсти.
Аз знам с очите, с устните, с ръце като от житен клас,
покълнвал и изсъхвал кротко гледайки към голотата нощем,
аз знам как да те изплача и да разцъфна ако ме погалиш търсейки сърцето ми
аз знам какво е да приемеш болката на другия отвътре сякаш своя.
И после нека да заспи света, и нека дълго да сме будни двама
над чудно-тихата земя, под пътя на звездите и планетите,
и даже да забравиш колко мигове разделят от нощта душите ни до утрото,
ще спра до будната ти чувственост и ще сънувам още, много още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар