Аз помня как започнах да мълча
когато вечерите падаха сами загубили звездите
и ако се върна някога в живота си със теб назад
прегърнал твоята душа да ме опази моя мила.
Това момче порасналоо за миг от цялата тъга
от толкова болезненост на други ослепи хора,
едно момче загубило ръка за топлина,
във своето момиче виждащо сега живота.
След залеза ще дойде тишинна
и ние ще забравим всички сътворени думи
и в този миг, единствено бих искал да мечтая
да бъдеш с мен, да измълчиш света си в скута ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар