Единственно, във себе си

Ти разбираш нали, че за тебе създавам от всичко във себе си слънцето,
всяко синьо небе, всеки цвят, всяко тъжно мечтание, бреговете на липсата,
и очите ми търсят си място под твоята кожа на близо до твоите,
по-навътре, по-неделимо, по-истински във това което остава единствено.

Ти разбираш нали, че не искам да бъда стена между разлики в мислите
и започва деня ми с надежда която да търся в сърцето ти винаги,
ти разбираш нали, че не тръгнах защото до гроб те осъдих за грешното,
а защото ми липсваше толкова много във болката нежността на ръцете ти.

Ти разбираш нали, аз говоря със теб от гласа само в мене прошепнат
и тогава лъжата и грешките нямат фатална сляпа страна, просто път за достигане,
ти разбираш нали, че не мога да бъда идеален когато безплътното граби те,
но аз мога да чувам когато говориш отвътре във мен, аз те чувам наистина.

За това не очаквай да зная от къде ще започва и пътя и мястото,
няма нищо което да пазиш безгласно в душата си болно и жадно,
колко пъти ще казвам говори ми, говори ми, говори с гласа си с доверие,
а със времето ще закърпиме всичко в душите способно да ражда мечтание.