Къде познаваме сърцето си

Понякога отваря се небето и за мен, като един прозорец някъде отвъд и нагоре,
и сякаш иска да излее цялата си натежалост от сълзите по лицето,
макар за простосмъртните билетите за Рая да се дават все назаем другимо, ..
а аз с учудване да гледам и това как трепва като лист прегъната от усета надеждата,
почти започнал да докосва пролива в безсмъртието ни на чувствата.
Ти можеш да говориш много за нещата, но аз не стигам до покоя на ръцете ти,
а аз не искам да съм беглата прогноза за разваляне на времето,
или единствения спътник между полета на дъждовете някъде отвътре.
И ако всяка утрешна полу-вина която ще ме стигне, като къс мълчание, като тишина,
защото няма как да те запазя, ако в душата е така широко за поделяне,
а аз не мога все да разбера, защо е нуждата оставаща с запомнянето на вините
а все пропускаща от светлината със която да се довериш в невинното на другия,
и колко трудно е да имаме причини да разбираме, а не усещане за мярката от теб до мен.
Но не мисли със огорчение, не е студеното говорещото във думите, мерилото за толкова различия,
аз просто целия горя, когато все едно и също се повтаря,в мен липсва близкия приятел,
и времето с което да олекнеш, когато всичко цъфнало ще бъде лято и няма да се свърши,
и че живота ти е важен с другите неща които нямат нищо общо с разстояния и граници.
Но някак моето объркване е в мислите, доколко можеш да говориш като в себе си за мен,
и колко моя свят, и моята прохождаща за порива обвързаност е нещо извървяно лично твое,
и ако обичам, а разбирам многото лица с които няма как да те погледна, ако не поискаш.
Говориш ли със мен, с размитите черти от спомени за преживяно бъдеще,
живота не е труден, ако не закърпваме със личната си участ не отново еднолично,
къде е мястото и времето, поредното началото, и колко интервюта на надежда има да дописваме.
И друго, аз познавам малката планета със цветя, историята и с неясен край на принца,
когато всъщност бих продал от своята душа, за много малко, но туй ли е живота,
аз казвал ли съм ти, че мразя толкова във себе си разделите със близкото,
и стига толкова въпроси, има ли значение когато ти си там, а аз съм тук, а аз не знам защо,
защо е трудно да се изповядаш със сърцето си, онази другата, единствена, пропусната,
уморих се да говоря, къде е топлината на ръцете ти, къде познаваме сърцето си.