Да разделиш секундите

Те ме харесват, като сянка на моето аз
но не харесват моя живот,
твърде набързо казват
садиш градинта на чувствата.
Те ме обичат като времето с което
стават от леглото сити от мъжа вкусвал
миловидното лице, това лице което бях някога,
и вглъбеност в идеята за полета на живота.
Липсва корени, липсват посоки,
и за това аз съм пръста и молитвата
дявола и бога, който наричат с различни имена,
а аз рядко говоря за прераждане,
те сънуват следващия живот,
който също толкова ще опознаят с дирите.
Да съжаляваш е като паметта,
помниш само лепкавите секунди преди и след
и ако попиташ, колко струва едно раждане
в очертанията на живота, в изплъзналите се пръсти,
този свят от другата страна без преиграване,
без идеални роли и жажда за още, и още,
кога ще е достъатъчно, кога ще е просто наше.
Довиждане на цветовете, на глада и на мекотата
довиждане на клавишите които свирят музика
някъде между бедрата, пъпките на гърдите и,
мириса на сласт и потта от напъна,
като чаша с която извира живот
и искаш да пиеш, и още, и още си жаден, ..
това е живота който казваше че е пясъка в ръцете ми
който крие скъпоценни камъни в лицата останали невидяни
без мен, това е моята алчност и късмет,
моята достатъчно дълго очакване,
защото аз дишам дори и недочакал обичта ти
аз дишам дори и не срещнал мекотата на едно разбиране
аз дишвам когато всеки път вяла по стъклата на
твоите широки прозорци, с които любезно ме каниш.
И все по радко си казвам, има какво да ти дам,
има в мен красиво за раздаване, кажи ми къде са ръцете ти.