Дали познаваш бясното разтърсващо усещане,
когато спрат секундите за миг отнели всяко утро
и сякаш в нас е пътя без движение и без завръщане,
и сякаш е живота в теб така излишен и безмислен.
Дали познаваш цветовете на това полу-дихание
в един океан превърнал се в прозрачна тъмна пустош,
и ние само миг от тишината, две страни на неделимо търсене,
от другата страна, от другата страна на сянката на липсата.
Дали познаваш тази смърт в която ти се раждаш сутрин,
в която никога не спираш да вървиш след ветровете,
и няма плът с която да наситиш на кръвта утайката горчива
а нейната душа е нещо за което трябва да си просто смъртен.
Дали познаваш нощите забравили за свойте пристани,
но търсещи в звездите знак че там съдбата съществува,
дали си казвал с цялата любов с която можеш да усетиш дните
еле при мен, ела при мене и забрави посоките за връщане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар