Ти знаеш ли до колко си важна за мен, ти знаеш нали,
като това първо момиче което целуваш по устните, очите притваряйки,
като любов която умира в леглото от старост, едно прегърнато цяло,
като древна поличба която отново живее но в друг свят съня си.
Ти знаеш ли какъв е цвета на сърцето когато изгаря по кожата,
с какво помним лъчите от крехките пръсти стопили се в скута ти,
не я сънуваме, а просто в себе си я пазим дълбоко и чисто ранимо,
не гледаме през нея, но е същата точно тази, наша си единствена обич.
Ти знаеш ли, светът израства със дни и полека открива си тайничко пътя,
прилича на някаква приказка, от която различен се будиш сред кратко затишие,
и помнейки всяко докосване в което се учим какво е да помниш обичайки,
изграждаме спомени когато душите ни сплитат се в докосване търсейки истина.
А после ще дойде и утро, тъй дълго отлагано след безброй кратки безвремия
и ти ще си там до моята гръд, тъй близко в сърцето ми една малка вселена
и аз ще те гледам заключен във твоето тихичко дишане, пазеш съня ти
като едно място в което се сбъдват най-тайните мечти, от едно бъдеще.
>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар