Загубвах себе си и не веднъж умирах
събирах срязани ръцете си в половините на празното,
дали грехът е същия като на отлежало вино не допито,
което да разлеем голи срещу огъня по пода, двама.
Събирах помисли и силуети на надеждата
устата ми е суха прегоряла да притисне устни до гърдите ти,
по кожата ти казваш ще настръхнат наште белези в искрите,
и можем да направим дявола във нас за миг в божественост.
Но много малко време е останало не виждаш ли,
от тук до края се затварят само страници дописвани,
сънуваш че летиш, по купола в бедрата ти
ще коленичиш ли и ти, под мен повтаряйки, аз твоя съм
а после да забравиш на къде сънуваше посоките за рая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар