Тази вечер всички филми говорят за секс, какво безсрамие
а аз последно вече и не помня как го правехме със тебе някога,
дали защото всъщност каза ми че съм на грешна част от грешната история,
а аз не мога да забравя колко те намразих с липсата на мекотата ти.
Но тази вечер нямам и понятие кого очаквам, мен очаква ли ме някого
не съм от тези дето вярват много в празни думи, много е горещо всъщност,
живота някак си налага вечно сивата окраска в прозата и във делата ни,
и тъй започваш да се виждаш с вечерите пишейки писмата си извън вълшебството.
Така остана връзката към другите останали за някъде заминали,
направих си акаунт във сайт за запознанства, някак си напук и на съдбата,
и не че някой ще ти кажи, ей като те видя сърцето ми вибрира от желание,
но някак успокоява усещането че може те стигнат, и на луната.
А всъщност мисля си, че има толкова обикновени хора,
такива дето чакат от години някой да ги съхрани във себе си, за малко,
и добротата не е луксозна стока със която да наддаваме душата си,
а просто нещо за което да прегръщаме защото идва ни отвътре.
И ако свърши цялата история, напред, назад, завинаги, понякога
не питай мога ли да се завърна без да съм намерил място в мръсното
това съм аз, едно такова вечно отрицание на правилата,
но някой който знае колко плащаме с годините една прегръдка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар