Птиче в кукувиче гнездо

Това за вечната любов с която чакаме до края .., забрави
та аз едва пристъпвам по изсъхналата в мен земя,
понякога прописвам и поезия, подвързвам се в усещане,
но как бих го заменил за вечер във леглото ти,
не защото толкова си падам по еротиката или по порното,
даже трудно помня колко дълго е живота в самота, но и друго..
Всичко има начало и има и край, ако знаеш как да виждаш края
или знаеш поне началото, а аз не познавам
нито едното, нито другото, и ще кажеш
отново проза, а аз искам да усещам, силно,
завладяващо, достатъчно за да забравя стаите около мен,
и още, да зная че местата съществуват, но коя си ти ако ..,
а аз гледам дните между движението, от, до,
и се опитвам да се убеждавам че не е всичко моментност.
Нищо не заглъхва по лесно от надеждата в думите,
трите секунди в които ще се роди птицата на непринуденото,
но сигурно е тайната в това което си казваме че се подразбира,
онази къща с стъпалата, приятели и вещи, сигурност, навярно обич,
а там в моята тишина няма много, и всъщност,
всъщност не искам толкова, нали разбираш,
просто да не ме бъркаш с кучето когато се разхождаш,
и да не се прибираш в мен за заспиване,
нищо не е същото, та любовта е толкова необходимо лесна
ако можеш да я пуснеш в другия, не само като твоя начин на движение,
и ти не си единствено пространството, като поливане на роза сутрин преди съмване,
че нещата не се торят и подкастрят, а имат крехка същност,
и разклонения в които дори и себе си не бихме разпознали утре,
дали уморяват думите, или повече мълчанието между тях,
най-уморява липсата да запалиш огън и пространството в леглото,
понякога почти успяваш да се влюбиш в хора,
докато не кажат че си имунно недостатъчен или закъсал в пясъци,
аз всъщност гледам на света по цигански недоверчиво,
и кой харесва черната ми физиономия, дори да се усмихнеш простовато и наивно, когато моята носталгия за нещо бяло пърха да отпие светлина,
защото в нас живеят повече огледала, почти завързани едно за друго,
очите ми са само част в потока, от тук натам и после до обратно,
ще те запомня ако чувствам навика да си до мен, с усмивка
а иначе не помня много, и улиците само са една моментна периферна траектория
запомни ли къде, до тук и на обратно, обичам голотата на душата ти ..